Персонализираното хранене ще става все по-необходимо. Трудно е да се каже колко диети са създадени досега, защото постоянно се разработват нови и нови хранителни режими. Дори утвърдените диети, като например кетогенната или средиземноморската, имат свои варианти.

Основната причина за разнообразието от хранителни подходи е фактът, че хората се различават по гените, които са унаследили, по здравословното си състояние, спецификата на обмяната на веществата, своеобразието на чревната микрофлора и редица още индивидуални особености.

Ето защо днес се разраства интересът към персонализираното хранене, което позволява прилагането на диета, адаптирана към нуждите на всеки отделен човек. В следващите редове представяме най-важното по темата в интервю с д-р Силвия Паскалева.

Др Паскалева, как генетиката и епигенетиката влияят върху здравето. Каква е ролята на персонализираното хранене в регулирането на тези влияния?

Генетичният код определя индивидуалните различия между хората, а епигенетиката обяснява как външни фактори (диета, физическа активност, околна среда и много други) могат да въздействат върху механизма, чрез който гените „се включват“ или „се изключват“, без да се променя специфичният ред в ДНК.

Например злоупотребата с преработени храни, захари и трансмазнини е фактор за хронично възпаление и активиране на гени, свързани със затлъстяването и диабета.

В други случаи – при наличие на такива гени, те могат да бъдат потиснати в резултат от целенасочено приемане на определени хранителни съставки като полифеноли, омега-3 мастни киселини, фибри.

Това се постига чрез персонализираното хранене, което трябва да е балансирано и противовъзпалително, да подпомага нормалната генна регулация и намалява риска от хронични заболявания.

И още един пример – много пациенти казват: „Без сладко не мога“. И си мислят, че влечението им към захарта е генетично закодирано.

Но в европейската популация, към която принадлежим, не се установяват толкова високорискови гени по отношение консумацията на захар.

По-вероятно е влечението към нея да се е формирало вранна детска възраст и да се е утвърдило като навик, срещу който трябва да се борим. Ако пък даден човек наистина носи такъв рисков ген, той може да го „приспи“ чрез определен стил на хранене и точно в това е мощта на епигенетиката.

По какъв начин метаболомиката помага на персонализираното хранене?

Метаболомикатa анализира текущите биохимични процеси в организма чрез метаболитните маркери. Те могат да бъдат ензими, хормони, глюкоза, липиди, аминокиселини, витамини, различни молекули, които участват в обменните процеси на организма. Това са биохимични вещества. Измерват се в кръвта, урината или други биологични течности. Тези маркери са динамични и се променят в зависимост от храненето, начина на живот и здравословното състояние.

Например при изследване на мастните киселини, които са важни компоненти на липидната обмяна, се определя не само общото им количество.

Прави се детайлизиран анализ на установените наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини. Измерват нивата им в кръвта, оценява се съотношението между тях. Определят се дефицити или излишъци.

На базата на получените данни се предписва диета, като едновременно се моделира поведението на пациента. Променят се не само неговите хранителни навици, но и целият му начин на живот.

Този процес не е бърз. Промяната може да отнеме от три до шест месеца, обаче така се постига дългосрочно здравословно равновесие.

Има универсални хранителни режими, които обещават позитивни ефекти за 7 или 14 дни…

Някои от тези диети наистина дават добри резултати в началото, защото се отличават с ясна структура и насоки, но с течение на времето водят до еднообразие, загуба на мотивация и връщане към предишните навици.

А при персонализирания подход отделният човек е в състояние осъзнато и постепенно да адаптира своето хранене към индивидуалните си особености и нужди.

Каква е ролята на чревната микрофлора?

Ако са настъпили нарушения в чревния микробиом, дори най-идеалният хранителен режим не може да доведе до благоприятен резултат. Затова е важно първо да се направи изследване на микробиома. При необходимост той да се нормализира чрез включване на повече ферментирали храни, пребиотици, пробиотици, както и фибри.

Има случаи, когато преди да се премине към диета за редуциране на телесното тегло трябва да се постигне здравословен баланс на чревната микрофлора.

Понякога е необходимо да се намалят или да се изключат захарите за по-дълъг период от време.

Много хора прекаляват с фруктозата. Да, тя се съдържа в плодовете и е естествен източник на енергия, но прекомерната ѝ консумация е също фактор за метаболитни нарушения, включително

  • инсулинова резистентност – намаленачувствителност към инсулина, поради която се затруднява усвояването на глюкозата от кръвта.
  • натрупване на мазнини в черния дроб и покачване на телесното тегло.

Важно е, когато изготвяме всекидневното си меню, в съотношението между зеленчуците и плодовете да даваме предимство на зеленчуците 2-3 : 1 в полза на зеленчуците.  

Как да се възползваме от съвременните технологии, за да превърнем здравословното хранене в навик?

Искам да подчертая: преди всичко трябва да сме наясно с индивидуалните си особености и с необходимостите на своя организъм, и да се съобразяваме с тях.

Днес древната максима „Nosce te ipsum!“ („Познай себе си!“) може и трябва да се прилага в още по-широк смисъл. Тя е вечна и придобива нови, по-дълбоки измерения в нашия модерен свят.

А мобилните приложения, устройствата за наблюдение на здравето и изкуственият интелект могат да ни помогнат за проследяване и анализи на общото здравословно състояние в реално време.

Освен че улесняват нашето самонаблюдение, съвременните технологии са способни да ни предоставят и полезни препоръки. Убедена съм – чрез тях здравословното хранене ще става все по-устойчиво и ще се интегрира в живота ни, превръщайки се в навик.

Интервюто взе:д-р Ваня Шипочлиева

Ключови думи:д-р Силвия Паскалева; хранене; персонализираното хранене; гени