Омега-3 и Омега-6 мастни киселини: Генетика и Сърдечно Здраве

Мастните киселини (МК) са от съществено значение за правилното функциониране на човешкия организъм. Сред тях, Омега-3 и Омега-6 МК играят ключова роля за сърдечното здраве и цялостното ни благосъстояние.

Генетичните фактори също могат да повлияят на начина, по който тялото ни усвоява и използва тези есенциални мазнини.

Но как взаимодействията ГЕНИ – ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА влияят на тази връзка???

Омега-3 мастни киселини

Са известни със своите противовъзпалителни свойства. Те намаляват

  • риска от сърдечно-съдови заболявания,
  • подобряват нивата на триглицеридите и
  • поддържат нормален сърдечен ритъм.

Най-важните Омега-3 мастни киселини са ейкозапентаеновата киселина (EPA) и докозахексаеновата киселина (DHA). Te се намират предимно в мазните риби като сьомга , скумрия и сардини.

Но има и други храни, богати на Омега-3 МК:

  • Аншоа, макар и не толкова популярна у нас, аншоата съдържа около 2,114 мг Омега-3 на 100 гр. За съпоставка сьомгата съдържа около 2,260 мг на 100 гр
  • Бобови култури – класическият за българското меню боб е богат на Омега-3 – една чаена чаша съдържа около 1,190 мг.
  • Яйца – доставят Омега-3 МК, както и витамини, протеини и антиоксиданти.

Омега-6 мастни киселини

също са незаменими, но прекомерният им прием може да доведе до възпалителни процеси, ако не е балансиран с достатъчно Омега-3. Линоловата киселина (LA) е основният представител на Омега-6.

Като  източници са растителните масла – слънчогледово, соево и царевично масло, фъстъци, пилешко месо, тиквени, слънчогледови семки

Пържените и пакетираните храни често са богати на Омега-6 мастни киселини.

Това се дължи на използването на растителни масла, като слънчогледово, соево и царевично масло. Те са с високо съдържание на Омега-6.

Тези масла се използват широко при приготвянето на пържени храни и в производството на различни пакетирани продукти.

Прекомерната консумация на такива храни може да доведе до дисбаланс между Омега-6 и Омега-3 мастни киселини в организма, което е свързано с:

  • повишен риск от възпалителни процеси и
  • хронични заболявания.

Затова е препоръчително да се ограничи приемът на пържени и преработени храни и да се наблегне на източници на Омега-3 МК.

Поддържането на баланс между Омега-3 и Омега-6 МК е от съществено значение за сърдечното здраве.

Генетичните различия от своя страна могат да обяснят защо някои хора се нуждаят от повече Омега-3 или пък по-добре метаболизират Омега-6 МК.

Генът FADS1 (Fatty Acid Desaturase 1) кодира ензим, който играе ключова роля в метаболизма на полиненаситените МК (PUFA), включително Омега-3 и Омега-6 МК.

Вариациите в ген FADS1 могат да определят как преобразуваме ненаситените мазнини, които приемаме с храната, в полиненаситени мазнини с по-дълга верига. Те са част от нашите възпалителни и имунни реакции.

Генът FADS1/FADS2, например, играе ключова роля в превръщането на растителните Омега-3 (алфа-линоленова киселина – ALA) в активните форми EPA и DHA.

Вариации в този ген могат да доведат до по-ниска способност за тази конверсия, което означава, че Хората с тези генетични особености трябва да наблягат повече на морските източници на EPA и DHA.

Изследвания показват, че вариациите в ген FADS1 взаимодействат с приема на Омега-6 LA и Омега-3 ALA, за да повлияят на нивата на HDL холестерол. Обикновено се нарича нашият „добър“ холестерол.

За хората с варианта „CT или CC“ на този ген, приемането на храни, които съдържат излишък от омега-6 мазнини в сравнение с твърде малко омега-3 мазнини води до повишен риск от по-ниски нива на HDL холестерол.

Хората с CT или CC генотипове трябва да избягват излишните омега-6 мазнини в диетата си. Да се стремят да постигнат оптимален баланс чрез увеличаване на приема на омега-3 мазнини, за да подобрят нивата на HDLхолестерол.

От друга страна, хората с TT вариант не изпитват значителни промени в нивата на HDL холестерол в отговор на промените в приема на омега-6 мазнини.

В заключение:

  • Поддържането на баланс между Омега-3 и Омега-6 МК е от съществено значение за сърдечното здраве.
  • Генетичните тестове могат да предоставят ценна информация за индивидуалните нужди и да помогнат за създаването на персонализиран хранителен режим.
  • Комбинирането на генетични изследвания с правилен хранителен подход е ключът към оптималното сърдечно-съдово здраве.

За моите пациенти, които искат

  • да подобрят нивата на HDL холестерола си и
  • да намалят риска от сърдечни заболявания,

познаването на техният генотип FADS1 може да помогне да изготвим по-персонализирани и оказващи благоприятно въздействие режими.

Ако имате притеснения относно нивата на холестерола или генетичната предразположеност към сърдечно-съдови заболявания, можете да се консултирате с Д-р Паскалева специалист по нутригенетика.